оживил е

Речник на българския език

1. оживил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оживил е е производна форма на оживя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оживил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оживил е е производна форма на оживя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).