оженил е

Речник на българския език

1. оженил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оженил е е производна форма на оженя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оженил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оженил е е производна форма на оженя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).