одържавило

Речник на българския език

1. одържавило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

одържавило е производна форма на одържавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. одържавило — мин. деят. св. прич. ср. р.

одържавило е производна форма на одържавя (мин. деят. св. прич. ср. р.).