одържавел

Речник на българския език

1. одържавел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

одържавел е производна форма на одържавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. одържавел — мин. деят. несв. прич. м. р.

одържавел е производна форма на одържавя (мин. деят. несв. прич. м. р.).