огънало

Речник на българския език

1. огънало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

огънало е производна форма на огъна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. огънало — мин. деят. св. прич. ср. р.

огънало е производна форма на огъна (мин. деят. св. прич. ср. р.).