огъва

Речник на българския език

1. огъва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

огъва е производна форма на огъвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. огъва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

огъва е производна форма на огъвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. огъва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

огъва е производна форма на огъвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).