оградило

Речник на българския език

1. оградило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оградило е производна форма на оградя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оградило — мин. деят. св. прич. ср. р.

оградило е производна форма на оградя (мин. деят. св. прич. ср. р.).