оголяло

Речник на българския език

1. оголяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оголяло е производна форма на оголея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оголяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

оголяло е производна форма на оголея (мин. деят. св. прич. ср. р.).