оголявал

Речник на българския език

1. оголявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оголявал е производна форма на оголявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оголявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оголявал е производна форма на оголявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. оголявал — мин. деят. св. прич. м. р.

оголявал е производна форма на оголявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. оголявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

оголявал е производна форма на оголявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).