оголил
1.
оголил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
оголил
е производна форма
на оголя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
оголил —
мин. деят. св. прич. м. р.
оголил
е производна форма
на оголя (мин. деят. св. прич. м. р.).