оголела

Речник на българския език

1. оголела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оголела е производна форма на оголя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оголела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

оголела е производна форма на оголя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).