оголеело

Речник на българския език

1. оголеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оголеело е производна форма на оголея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оголеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оголеело е производна форма на оголея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).