оголеел

Речник на българския език

1. оголеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оголеел е производна форма на оголея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оголеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

оголеел е производна форма на оголея (мин. деят. несв. прич. м. р.).