оголвал

Речник на българския език

1. оголвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оголвал е производна форма на оголвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оголвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оголвал е производна форма на оголвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. оголвал — мин. деят. св. прич. м. р.

оголвал е производна форма на оголвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. оголвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

оголвал е производна форма на оголвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).