оголва

Речник на българския език

1. оголва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

оголва е производна форма на оголвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. оголва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

оголва е производна форма на оголвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. оголва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

оголва е производна форма на оголвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).