оглупял съм

Речник на българския език

1. оглупял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

оглупял съм е производна форма на оглупея (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. оглупял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

оглупял съм е производна форма на оглупея (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).