оглупял си

Речник на българския език

1. оглупял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оглупял си е производна форма на оглупея (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. оглупял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

оглупял си е производна форма на оглупея (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).