оглупял е

Речник на българския език

1. оглупял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оглупял е е производна форма на оглупея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оглупял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оглупял е е производна форма на оглупея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).