оглупявало

Речник на българския език

1. оглупявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оглупявало е производна форма на оглупявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оглупявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оглупявало е производна форма на оглупявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. оглупявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

оглупявало е производна форма на оглупявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. оглупявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оглупявало е производна форма на оглупявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).