оглупявала

Речник на българския език

1. оглупявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оглупявала е производна форма на оглупявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оглупявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оглупявала е производна форма на оглупявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. оглупявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

оглупявала е производна форма на оглупявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. оглупявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

оглупявала е производна форма на оглупявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).