оглупя

Речник на българския език

1. оглупя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

оглупя е производна форма на оглупея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. оглупя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

оглупя е производна форма на оглупея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).