оглупеело е

Речник на българския език

1. оглупеело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оглупеело е е производна форма на оглупея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).