оглупеела

Речник на българския език

1. оглупеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оглупеела е производна форма на оглупея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оглупеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

оглупеела е производна форма на оглупея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).