оглавявал

Речник на българския език

1. оглавявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оглавявал е производна форма на оглавявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оглавявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оглавявал е производна форма на оглавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. оглавявал — мин. деят. св. прич. м. р.

оглавявал е производна форма на оглавявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. оглавявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

оглавявал е производна форма на оглавявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).