оглавил е

Речник на българския език

1. оглавил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оглавил е е производна форма на оглавя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оглавил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оглавил е е производна форма на оглавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).