огелпяло

Речник на българския език

1. огелпяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

огелпяло е производна форма на огелпям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. огелпяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

огелпяло е производна форма на огелпям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. огелпяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

огелпяло е производна форма на огелпям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. огелпяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

огелпяло е производна форма на огелпям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).