огелпяла

Речник на българския език

1. огелпяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

огелпяла е производна форма на огелпям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. огелпяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

огелпяла е производна форма на огелпям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. огелпяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

огелпяла е производна форма на огелпям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. огелпяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

огелпяла е производна форма на огелпям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).