овършеел

Речник на българския език

1. овършеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овършеел е производна форма на овършея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. овършеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

овършеел е производна форма на овършея (мин. деят. несв. прич. м. р.).