овършал е

Речник на българския език

1. овършал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овършал е е производна форма на овършея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. овършал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овършал е е производна форма на овършея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).