овършало е

Речник на българския език

1. овършало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

овършало е е производна форма на овършея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. овършало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

овършало е е производна форма на овършея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).