овършали

Речник на българския език

1. овършали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

овършали е производна форма на овършея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. овършали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

овършали е производна форма на овършея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).