овършала е

Речник на българския език

1. овършала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

овършала е е производна форма на овършея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. овършала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

овършала е е производна форма на овършея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).