овършал

Речник на българския език

1. овършал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овършал е производна форма на овършея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. овършал — мин. деят. св. прич. м. р.

овършал е производна форма на овършея (мин. деят. св. прич. м. р.).