овършавал

Речник на българския език

1. овършавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овършавал е производна форма на овършавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. овършавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овършавал е производна форма на овършавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. овършавал — мин. деят. св. прич. м. р.

овършавал е производна форма на овършавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. овършавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

овършавал е производна форма на овършавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).