овърша

Речник на българския език

1. овърша — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

овърша е производна форма на овършея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. овърша — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

овърша е производна форма на овършея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).