овъргаляхте

Речник на българския език

1. овъргаляхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

овъргаляхте е производна форма на овъргалям (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. овъргаляхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

овъргаляхте е производна форма на овъргалям (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).