овъргалял

Речник на българския език

1. овъргалял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овъргалял е производна форма на овъргалям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. овъргалял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овъргалял е производна форма на овъргалям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. овъргалял — мин. деят. св. прич. м. р.

овъргалял е производна форма на овъргалям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. овъргалял — мин. деят. несв. прич. м. р.

овъргалял е производна форма на овъргалям (мин. деят. несв. прич. м. р.).