овъгляло

Речник на българския език

1. овъгляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

овъгляло е производна форма на овъгля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. овъгляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

овъгляло е производна форма на овъгля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).