овъглил съм

Речник на българския език

1. овъглил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

овъглил съм е производна форма на овъгля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. овъглил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

овъглил съм е производна форма на овъгля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).