овъглило е

Речник на българския език

1. овъглило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

овъглило е е производна форма на овъгля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. овъглило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

овъглило е е производна форма на овъгля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).