овъглил
1.
овъглил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
овъглил
е производна форма
на овъгля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
овъглил —
мин. деят. св. прич. м. р.
овъглил
е производна форма
на овъгля (мин. деят. св. прич. м. р.).