овластявал си

Речник на българския език

1. овластявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

овластявал си е производна форма на овластявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. овластявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

овластявал си е производна форма на овластявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. овластявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

овластявал си е производна форма на овластявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).