овехтяло

Речник на българския език

1. овехтяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

овехтяло е производна форма на овехтея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. овехтяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

овехтяло е производна форма на овехтея (мин. деят. св. прич. ср. р.).

3. овехтяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

овехтяло е производна форма на овехтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. овехтяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

овехтяло е производна форма на овехтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

5. овехтяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

овехтяло е производна форма на овехтя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

6. овехтяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

овехтяло е производна форма на овехтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).