овехтяла

Речник на българския език

1. овехтяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

овехтяла е производна форма на овехтея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. овехтяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

овехтяла е производна форма на овехтея (мин. деят. св. прич. ж. р.).

3. овехтяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

овехтяла е производна форма на овехтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. овехтяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

овехтяла е производна форма на овехтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

5. овехтяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

овехтяла е производна форма на овехтя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

6. овехтяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

овехтяла е производна форма на овехтя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).