овехтеел

Речник на българския език

1. овехтеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овехтеел е производна форма на овехтея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. овехтеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

овехтеел е производна форма на овехтея (мин. деят. несв. прич. м. р.).