овдовяло

Речник на българския език

1. овдовяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

овдовяло е производна форма на овдовея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. овдовяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

овдовяло е производна форма на овдовея (мин. деят. св. прич. ср. р.).