овдовял

Речник на българския език

1. овдовял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овдовял е производна форма на овдовея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. овдовял — мин. деят. св. прич. м. р.

овдовял е производна форма на овдовея (мин. деят. св. прич. м. р.).