обяздил е

Речник на българския език

1. обяздил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обяздил е е производна форма на обяздя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обяздил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обяздил е е производна форма на обяздя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).