обяздило е

Речник на българския език

1. обяздило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обяздило е е производна форма на обяздя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обяздило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обяздило е е производна форма на обяздя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).