обяздило

Речник на българския език

1. обяздило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обяздило е производна форма на обяздя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обяздило — мин. деят. св. прич. ср. р.

обяздило е производна форма на обяздя (мин. деят. св. прич. ср. р.).